Направо към съдържанието

Хорст Бинек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хорст Бинек
Horst Bienek
Паметна плоча за Хорст Бинек в Гливице
Паметна плоча за Хорст Бинек в Гливице
Роден7 май 1930 г.
Починал7 декември 1990 г. (60 г.)
Националност Германия
Активен период1957 – 1990
Жанрстихотворение, роман, радиопиеса
Уебсайт
Хорст Бинек в Общомедия

Хорст Бинек (на немски: Horst Bienek) е немски писател.

Хорст Бинек израства в полския град Гливице (на немски: Gleiwitz), Горна Силезия. Бащата е локомотивен огняр при „Германската имперска железница“, а майката – учителка по пиано. Хорст е най-малкото от шест деца.

След нападението над Полша през 1939 г. бащата е преместен и семейството заживява в Залцгитер, Долна Саксония. Когато през 1941 г. майката умира, Хорст остава под попечителството на по-възрастната си сестра и постъпва в местното начално училище.[1]

През януари 1945 г. Гливице е превзет от Червената армия. След края на войната преименуваният на немски град Глайвиц е върнат на Полша и оттогава носи името Гливице. Хорст Бинек е задължен принудително да демонтира металообработващи машини, за да бъдат транспортирани в Съветския съюз.

През есента на 1945 г. Бинек получава полски паспорт и само с раница пътува из съветската окупационна зона. През 1949 г. става доброволен сътрудник на в-к Тагеспост в Потсдам, а през 1950 г. записва курс за млади писатели в Бад Зааров. В средата на 1950 г. публикува лирически стиховторения в списание Зин унд форм, ръководено от Петер Хухел. През септември 1951 г. Хорст Бинек е приет в майсторския клас на Бертолт Брехт в театъра „Берлинер Ансамбъл“ в Източен Берлин.

През ноември 1951 г. Бинек е арестуван от ЩАЗИ, а съветският военен трибунал след съответни разпити го осъжда заедно с други в показен процес за „антисъветска дейност“ и привиден шпионаж в полза на САЩ. Присъдата е 20 години принудителен труд. Бинек работи под земята в мина за каменни въглища във Воркутинския изправително трудов лагер, част от ГУЛАГ, зад Полярния кръг. След четири години е освободен в хода на амнистия и през октомври 1955 г. заминава във ФРГ.

След 1957 г. Хорс Бинек работи като културен редактор в Хесенското радио, като издателски редактор, а от 1968 г. става писател на свободна практика и се установява трайно в Мюнхен.

От 1970 г. Хорст Бинек е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. През май 1987 г. с полска виза пътува в Силезия и през 1988 г. публикува автобиографичната си книга „Пътуване в детството“. Освен това до 1990 г. Бинек е завеждащ литературния отдел на Баварската академия за изящни изкуства.

След 1990 г. Бинек започва работа над книга за преживяванията си в лагера при Воркута, на поради смъртта му тя остава незавършена. Въпреки това издателят Михаел Крюгер събира фрагментите от романа и ги публикува през 2013 г. със свой предговор.[2]

Макар и хомосексуален, Хорст Бинек никога не обсъжда открито в автобиографичните си творби своята сексуалност, а романите му само понякога бегло докосват темата за хомосексуалната привлекателност.[3]

Хорст Бинек умира през декември 1990 г. в Мюнхен вследствие на СПИН.[3] Смята се, че е знаел за заболяването си още от 1987 г. Погребан е в общността Отобрун.

Творбите на Хорст Бинек са написани на хладен, дисциплиниран език и са силно повлияни от военното и следвоенно време. Те имат за тема вътрешното и външно себеутвърждаване на личността срещу една всемогъща държава. За преведената на много езици Гливицка тетралогия (1975 – 1982) Бинек получава много международни литературни награди.

От създадената Фондация Хорст Бинек Баварската академия за изящни изкуства присъжда след 1991 г. на всеки две години международната награда за поезия Хорст Бинек.

Библиография (избрано)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Traumbuch eines Gefangenen (1957)
  • Nachtstücke (1959)
  • Gleiwitzer Kindheit (1965)
  • Werkstattgespräche mit Schriftstellern (1962)
  • Die Zelle (1968)
  • Bakunin. Eine Invention, Carl Hanser, München, 1970
  • Solschenizyn und andere Aufsätze (1972)
  • Die Zeit danach (1974)
  • Gleiwitz. Eine oberschlesische Chronik in vier Romanen
    • Die erste Polka (1975)
    • Septemberlicht (1977)
    • Zeit ohne Glocken (1979)
    • Erde und Feuer (1982)
  • Gleiwitzer Kindheit. Gedichte aus 20 Jahren (1976)
  • Beschreibung einer Provinz. Aufzeichnungen, Materialien, Dokumente (1983)
  • Königswald oder die letzte Geschichte (1984)
  • Der Blinde in der Bibliothek (1986)
  • Schlesischer Bilderbogen (Hrsg. mit Ursula Ebell-Schwager, Illustratorin (1986)
  • Das allmähliche Ersticken von Schreien (1987)
  • Reise in die Kindheit. Wiedersehen mit Schlesien (1988)
  • Birken und Hochöfen. Eine Kindheit in Oberschlesien (1990)
  • Workuta (2013)

Избрани стихотворения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bericht (Die Purga zerstört den Pfau, die Rose, die Sonne)
  • Der Mythos Zeit (Der Mythos Zeit zerbricht in Scherben)
  • Sechs Gramm Caratillo (1960)
  • Einzelzelle (1966)
  • Das Gesicht, das mein Gesicht gefangen hält (1982)